Продукцията на соя в световен мащаб, през последните три десетилетия, е нараснала на 55 милиона тона през 1975 до 223 милиона тона през 2006, растеж с 324%, a световната консумация на месо се е увеличила от 47 милиона тона през 1950 до 260 милиона тона през 2005 (553%). Основния скок на потреблението на соя стана през 1990, когато беше забранено кости и други остатъчни продукти от месната индустрия да се използват като главен източник на протеин за храна на животните за месо. Една трета от всичката соя в света в момента идва от Латинска Америка. Страните като Бразилия и Аржентина изнасят своята соя в Европа, САЩ и Китай, където тя се използва от промишленото животновъдство за храна на животните в месната и млекодобивната индустрия. Повече от 80% от всичката соя в света отива за храна на животни, които после ще бъдат заколени и използвани за храна. Голям процент от тази соя също така е генетично модифицирана. Аржентина изнася 94% процента от своята соя (2004), а Бразилия изнася 76%. В последните години, земята засята със соя в Латинска Америка се е увеличава с 3,5 милиона хектара на година (площта на Холандия). В Аржентина и САЩ повечето соя е ГМО. В Бразилия ГМ-соята беше официално забранена, докато президента Лула беше на власт, но в момента около 44% от нея сега е ГМ.
Европа внася за своите кланици около 39 милиона тона годишно, или линия от 23 000 км натоварени камиона. Около 90% всичката соя внесена в Европа отива за кланиците.
извори:
'Soja Doorgelicht' (брошура на Холандската Соева Коалиция)
Oil Mill Gazetteer, Volume 110
Растежа на соевата продукция, износ и продукция са резултат на обмислена търговска политика. През 1962 като резултат от 'Dillan Round' на Общото споразумение за митата и търговията (предшественик на Световната Търговска Организация), САЩ и Европа се съгласиха да отменят импортните такси за маслодайните култури (като соята). По това време САЩ беше основният износител. Другата страна на споразумението беше, че на Европа ще и бъде позволено да субсидира своята зърнена продукция. За европейските промишлени ферми, това значеше достъп до евтини протеини за животните в кланиците (от внесена соя) и евтини карбонхидрати (от субсидирано зърно), двете най-важни съставки за бързо растящо парче месо. Резултатът беше бум на вноса на фураж, продукцията на месо и износа на месо (включително дъмпинг) за останалата част на света. Това споразумение от 1962 все още е в сила, но сега големите корпоративни совеи магнати от Латинска Америка печелят от него. http://www.wervel.be/soja/soja-import-eu.html
В страните от Латинска Америка като Парагвай, Аржентина, или Бразилия, продължава с умопромачителни темпве увеличаването на соевите насаждения с цел износ, като това води до катастрофални последици за селските общности и земеделски начин на живот. Култивацията на соя е най-доходоносна, когато се извършва с голяма интензивност и не се нуждае от много работна ръка, измествайки други продукции като зеленчуци, памук, дори млекодобив. Докато огромни площи от Аржентина и Бразилия вече са покрити със соеви плантации, то е по-малко известно, че Парагвай се превърна в четвъртият най-голям износител на соя в света.
През 2006 близо 2,5 милиона хектара соя са засадени само в Парагвай. Парагвайските власти планират увеличаването и на 4 млн хектара. Според парагвайска неправителствена организация “…Обяснението за тези “зелени пустини” от типа на огромните соеви насаждения е разпространението на огромна машинизирана земеделска индустрия без малки фермери; без хора. Всички моно-култури са заплаха за екосистемите, които те изместват; те унищожават билогичното и агрокултурно разнообразие, отравят водните басейни и почвата, и подкопват основите на хранителна сигурност и сувереност на хората и техните земи. Те причиняват бедност, безработица и масово изселване на общностите в селските местности.”
Почти всичката соя, която се отглежда в Аржентина е в “RoundupReady” сортовете на биотехнологичната мултинационална корпорация Монсанто. Тези генетично модифицирани соеви насаждения са направени резистентни на “убиващия всичко” хербицид “Roundup.” Тя издържа на интензивно пръскане, докато всички останали насаждения и бурени наоколо са убити. Използването на тази ГМО соя се среща и в Парагвай и Бразилия.
Почти половината от населението на Парагвай живее под прага на бедността, а 21 % в екстремна бедност. Изследванията сочат, че бедността е по-висока в провинциоалните райони, където има повече соеви насаждения.
Според доклад на ФБОМС, “Селската и градската бедност се увеличават, защото освен прогонването на малките фермери от техните земи, монокултурата трудно създава нови работни места. За всеки 100 хектара, има една работа в евкалиптови плантации, две за соеви и 10 за захарна тръстика, докато 20 семейства могат да преживяват в оргиналната агрокултура. Нямайки друга алтернатива много селски работници се местят в градските гета.” (1) Според "Приятели на Земята" Парагвай, близо 70 000 души напускат селските местности всяка година. В допълнение, много от тях емигрират в близките страни.
В Парагвай, както и в другите страни от Южна Америка, концентрацията на земя е екстремна: 1% от земевладелците държи 77% от земята! Тази невъобразима концентрация на земя, плюс липсата на възможности в градовете води до растящ брой на окупации на селска земя в Парагвай, особено за публични площи, които незаконно са били продадени от държавата на соеви предприемачи. Организацията в селските райони не е лесна, но те успавят да постигнат победи. Общности като провинцията Каагуазу, където организацията Movimiento Agrario y Popular (MAP) е активна, успява да контролира соевите насаждения в централната част на Парагвай.
Соевите магнати обаче отвръщат на това чрез изпращане на "охранителни" отряди от безработни селски деца, използвайки ги да неутрализират селяните, които се самоорганизират. Правителството също отвръща като изпраща парамилитирани отряди срещу селяните. Само в Парагвай, над 30 селяни са убити от правителствените войски за последните 4 години. Експлозията на соева култивация причини унищожението на всичките тези милиони хектари гора и савана. Между май 2000 и август 2006, Бразилия изгуби около 150 000 km2 гора - местност по-голяма от Гърция. Соята се отглежда да храни животни за месо, а месопреработвателната индустрия отделя около 18% от вредните емисии, виновни за глобалното затопляне, повече от всичкия автомобилен трафик по света. Тези газове идват от изгарящите се парникови газове, емисии на метан от животинските екскременти (най-вече прасета и едър рогат добитък) и продукцията на изкуствена тор за фуража. Метанът е един от най-опасните парникови газове, 21 пъти по-опасен от въглеродния диоксид. За продукцията на животински фураж и нуждата от земеделски площи, където да се засеят тези култури се налага поголовна сеч на дъждовните гори в Латинска Америка и изгаряне на гори. Изгарянето на гори и окислението на въглерода от почвата води до масивни емисии на CO2. Тъй като загубената почва не се компенсира, този процес се нарича “земеделска мина," водещ до покачване на температурата и опустяване, да не споменаваме и ефектите от транспортирането на фуража, екскрементите, живи животни, и най-накрая финалния продукт - месо. Според един от последните репорти 'Дългата сянка на животновъдството' (от 2006) на Организацията за агрикултури и храни на ООН, производството на месо е виновно за следните емисии от парникови газове:
CO (2.9%), метан (35-40%), нитрати (65%) и амоняк (64%) от всички регистрирани емисии в света.
Сега освен промишленото животновъдство се задава и друга заплаха - биогоривата. Ключовите играчи в Г8 обявиха своята подкрепа за учвеличаване производството и потреблението на биогорива произведени в развиващите се страни. Финансовите министри на Г7 (Г8 минус Русия) имат мнозинството гласове в МВФ и Световната Банка. Тази подкрепа прави проблема с със земя за промишлена продукция и фураж за животновъдството още по-голям, тъй като соята за фураж сега започва да се съревновава със соя, палмово масло и други земеделски култури, които се използват за биодизел. Мексико се сблъска с 400% увеличение на цената на царевицата, тъй като царевицата, която внасят от САЩ сега се използва за биогориво. Автомобилите се съревновават с директен сблъсък с хората, защото в тези страни не се срещат често западни коли, но хората умират от глад. Разчитайки на производство на биогорива в развиващи се страни, големите агрикултурни и енергийни корпорации в индустриалния свят на Г8 оставят трудния избор и тежките последици в ръцете на хората и животните в глобалния юг. Където пазара е по-важен от човешкото оцеляване. Биогоривата служат за начин на лидерите на Г8 както винаги да правят бизнес, докато голяма част от фосилните газове продължават да се разпростират в атмосферата и да правят климатичната криза по-сериозна от всякога. В момента промишленото животновъдство и биогоривата са най-голямата заплаха за бъдещето на Земята и въпроса с изхранването.