Думата екология (от ойкос – домакинство, покъщнина; логос – наука, слово, разум) се използва за пръв път през 1866 година от немския биолог Ернст Хекел. Тя произлиза от гръцки и означава „наука за домакинството (на природата)”. Макар и сравнително млада, екологията набира все по-голяма скорост през последните десетилетия и проблемите, които поставя, се взимат все повече под внимание. Ако в началото те са предизвиквали смях и подигравки, то в днешно време не могат да бъдат пренебрегнати и заобиколени. На външен вид привидно хомогенна тази наука, е разделена вътре в себе си на множество направления, които се специализират в конкретна област, с оглед на това да могат да отговарят достатъчно адекватно на въпросите, поставяни от съвременното общество.

Един такъв въпрос е въпросът за правата на животните. Целта на този реферат е да разгледа общоприетото виждане в нашето съвремие за стойността на животните (били те домашни, селскостопански или диви) и тяхната роля във всекидневния живот, както и да изтъкне неговата неактуалност. Историята на този проблем е дълга и резултатите, които се наблюдават към дадения момент, са плод на дългогодишни усилия. И все пак решението като че ли не може да бъде ситуирано в обозримо бъдеще. Самият факт, че в законодателствата на много страни (вкл. и на България) животните се разглеждат като обекти, лишени от одушевеност и каквато и да било стойност сами по себе си, е достатъчно красноречив, за да сигнализира за многото промени, които тепърва предстои да бъдат направени. От друга страна обаче прогресът също не може да бъде оспорен. оже да се каже, че моралното отношение като цяло води до прогрес. За да илюстрираме това, ще е най-добре да си представим един кръг, който включва всички същества, заслужаващи някакво морално отношение и съответно изключва всички незаслужаващи.

Ако в началото на развитието си този кръг е обхващал единствено мъжките индивиди от племето, то с времето той се е разширявал, присъединявайки към тях жените, децата, робите и частично дори животните.

Антропоцентризъм срещу биоцентризъм

Довършването на започналия процес обаче изисква радикално преразглеждане на позицията, характерна за повечето хора от консуматорското ни общество. Тя може най-добре да бъде резюмирана чрез понятието антропоцентризъм. По дефиниция това е позиция, според която ние (хората) имаме преки морални задължения единствено и само спрямо други хора. В една своя „по-слаба” форма тя включва и някои животни, но категорично изтъква, че интересите на хората следва винаги да бъдат поставени пред тези на животните. Т.е. животните в тази система имат единствено чисто инструментална стойност и се зачитат дотолкова, доколкото биха вършили работа на хората за постигането на техните интереси – били те кулинарни, естетически, икономически и прочее.

В противовес на това схващане стоят две други позиции – на био- и на екоцентризма. В обобщен вид тези екологични направления защитават становището, че всички живи същества заслужават уважение. Самият факт, че са одушевени, им придава стойност, независеща от други живи същества и достатъчно голяма, за да им бъдат отредени права. Тези права са регламентирани за пръв път през 1978 год. в Световната декларация за правата на животните.

Независимо от това обаче нарушенията на тази декларация продължават да са системна практика и до ден днешен. В това отношение правителственият контрол не винаги е достатъчно ефективен, ето защо по необходимост се стига до поемането на инициативата от различни правозащитни организации, чиито действия пък от своя страна често са на ръба на легалността. Въпросът, който изниква в случая, е доколко тези макар и понякога нелегални действия са основателни и имат ли те позитивен ефект върху цялостната картина? За да стигнем до отговор на изброените въпроси следва да разгледаме отношенията между хората и животните понастоящем.

Съвременната ситуация

В своята статия „Политическата употреба на животното” Явор Лилов много ясно представя тези отношения: „Индустриалният, урбанизиран човек със своя експлоататорски манталитет и със своята мания за потребление е на път да унищожи всичко натурално, съществувало преди него милиарди години. И това може да е причина за неговото самоунищожение – и биологическо, и морално.”
Ето откъде всъщност съвременните радикални зелени организации черпят своята аргументация – и то не без причина. В основата на тези движения стои убеждението, че човек твърде много се е алиенирал и отдалечил от своите корени. В продължения на столетия той се е отделял от своята естествена среда, докато в един момент природата се е превърнала за него в един външен, безотносителен към живота му свят – в стая с мебели. Той е забравил за своята връзка с нея и е започнал безмилостно да я експлоатира в името на собствените си нужди. Би могло да се каже, че индустриалната епоха бележи върхът на това отделяне, което обаче същевременно се превръща в падение. Много умело сравнение можем да намерим във филма „Корпорацията”, в който първите опити на хората да летят са представени като метафора на това падение. Хората се хвърлят от една скала, мислейки си, че летят, но всъщност са обречени да се разбият в нейното подножие. Същото важи и за нашата летяща надолу цивилизация, просто защото не е „направена по законите на аеродинамиката за цивилизациите, които могат да летят.”

Не са малко признаците, по които можем да съдим, че наистина ще се разбием в подножието на скалата. Сушите и наводненията, парниковият ефект, земетресенията – всички те представляват бунтът на природата „срещу опитите да бъде тотално култивирана”. В тази връзка ролята, която днешните природозащитни организации изпълняват, е ролята на пророците, дошли сред нас да ни предупредят за наближаващото бедствие, пораждайки същевременно у нас надеждата, че все още не всичко е загубено и необратимо. Но пророците рядко са тези, които извършват промяната на практика – те са просто гласът на бъдещето и тяхната функция се състои в това да оказват натиск. Отзвукът на техните думи е катализаторът, подтикващ множество хора да поемат по друг път. Разбира се, промяната е немислима без пророците и съответно тяхната функция не е никак маловажна.

Едно такова разграничение прави и Явор Лилов, описвайки „тъмнозелените” (радикалните) като оказващите натиск и „светлозелените” (умерените) като извършващите действието.

Едно възможно бъдеще

Опитът за фокусиране на общественото внимание върху правата на животните, тяхното установяване и спазване говори за известно придвижване на модерния човек по посока на възобновяване на изгубената връзка с природата. Зачитането на животните като равноправни обитатели, като граждани на този свят, е неизбежна стъпка по този път. Защо обаче, пита се много често, би трябвало ние да гледаме на животните като на същества, заслужаващи тези права?
В статията си „Движението за освобождение на животните”, Питър Сингър излага като основен аргумент равенството между хората и животните. Равенството би могло да се схваща, разбира се, като много широко понятие, затова той конкретизира, че става дума за едно равенство, което се основава не на равни интелектуални или физически възможности, а на равенство на интересите. Има предвид, че в интерес на всяко живо същество, било то човек или животно, е то да не изпитва страдание. Тъй като страданието е негативно усещане, Сингър смята, че „ако едно същество страда, няма морално основание, което да оправдава отказа ни да вземем неговото страдание предвид. Независимо от това какъв вид е съществото, принципът на равенството предполага неговото страдание да бъде схващано като равно на всяко друго страдание на друго същество, колкото и тежко да бъде съпоставянето.”

Тук именно се намира разликата между биоцентричното и антропоцентричното схващане на животното. Продуцирането на интереси, тяхното преследване и задоволяване, одушевеността и в този смисъл и телеологичността на животните, за биоцентристите е достатъчно основание техните интереси да бъдат взимани под внимание, а самите животните да бъдат поставяни наравно с хората.
„Какво следва от това, че приемаме равенството на животните за разумна идея? При всички случаи не следва, че животните трябва да имат същите права като тези на хората, примерно правото да гласуват. Равното зачитане на интересите е това, към което се стремим, а не равните права.”
Върху тези основания се гради Декларацията за правата на животните. В нея е постановено едно равенство, основаващо се както на равните интереси, така и на факта, че всички живи същества имат общ произход. Общата еволюция се възприема като роднинска връзка между родовете и служи за защита на тези права.

Тяхната роля е да акцентират върху факта, че животните не са обекти и инструменти и заслужават друг вид отношение. Те притежават субективен живот, в състояние са да изпитват страдание и удоволствие и имат свои интереси, следователно техните животи трябва да бъдат зачитани наравно с нашите. Те не бива да бъдат подлагани на лошо отношение или жестокости и също така не трябва да бъдат лишавани от свобода или грижи (когато животното е зависимо от човека). Като цяло Декларацията цели да регламентира едно по-съзнателно и морално отношение спрямо животните от страна на хората. Тя обаче, както вече бе казано, не е достатъчна, що се отнася до постигането на реални резултати.

Заключение

От всичко казано дотук следва, че има основание в приемането на една биоцентрична позиция, което от своя страна изисква преразглеждането на досегашния модел. Първото и най-важно нещо е изграждането на една изцяло нова ценностна система у модерния човек, в която той вече не заема ролята на властелин и завоевател на света. Центърът на тази система следва да бъде изместен от човека върху природата като цяло и акцентът трябва да се постави върху връзката, която всички живи (и някои неживи) форми на живот имат помежду си. За съжаление един твърде драстичен преход би предизвикал икономически дисбаланс и явно не е изпълним в настоящия момент. Първите крачки в тази насока обаче вече са направени. Ако спирането на индустрията за производство на животински продукти не е възможно, то поне извеждането на отглежданите за тази цел животни на чист въздух и дневна светлина, както и прекратяването на всякакви експериментални дейности върху тях, е напълно реално и достижимо. Индустрията сама по себе си няма да се промени до момента, в който не й се наложи да се нагажда към новите изисквания на потребителя. В този случай потребителят би могъл да престане или поне минимализира консумацията на животински продукти, както и да преустанови носенето или ползването на неща, произведени или тествани върху животни.

Работа на зелените организации и в този случай е да продължат със своята дейност, подтиквайки ни ежедневно да се замисляме и интересуваме от проблемите, които в противен случай остават по една или друга причина скрити за нас. Ето защо, макар и понякога нелегални, техните действия биха могли да бъдат разглеждани като прогресивни, стига разбира се да не включват прилагането на насилие към когото и да било. Разобличаването и преустановяването на жестокостите е нашата цел, а не допълнителната им ескалация.

Библиография:

Лилов, Явор. Политическата употреба на животното, в. Култура, С.,  2001 г.
Сингър, Питър. Движението за освобождение на животните", 1985  г.

xSTALKERx